Ягодинската пещера

       Проучванията започват през 1965г.-1966г. от чепеларският спелеоклуб с ръководител Димитър Райчев. Правят се археологически разкопки на енеолитното жилище, картографира се Ягодинската пещерна система. Дължината й достига 6500 м. но когато през1982 - 1986 г. се извършва повторно картографиране на пещерата се откриват нови галерии и участъци и дължината й достига 8501 м . Картировката се извършва от Георги Райчев и спелеоклуба "Студенец". В привходната част на пещерата е открито енеолитно жилище - местен керамичен център. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, ръчни мелници - хромели от 4000 години Пр. Н. Е - културна група Марица - III Родопски вариант - късен енеолит. В момента е уредена музейна сбирка където могата да се видят тези експонати.

Овъглено жито

Керамична пещ
       Ягодинската пещера е развита на четири главни и две второстепенни морфологични нива. Главни карстообразуващи скали са мраморите. Пещерата е интереса и с многообразните вторични карстови форми - сталактити, сталагмити, пещерни перли/ бисери. От животинският свят се срещат представители от троглофилната фауна - паяци, пещерни скакалци, прилепи - голям подколовос, нощник набрант, мустакат нощник. От троглобионтната фауна се срещат комподей, а от хидрофауната ракообразни - Niphargus Raitshwi и Niphargus Bureshi.

Пещерни перли
Туристическият участък е с дължина 1600 м. , има прокопани два изкуствени тунела. Благоустройството на Ягодинската пещера като туристически обект започва през 1969 година. Пещерата е открита официално за туристите през1982 - 1983 година.

Secondary karst forms - Jagodina cave   

 

Автори: Георги Райчев и
Александра Глухчева
Снимки: Виолета Николова