Триградско ждрело и Дяволското гърло

       Обща дължина – 7 км., сегашната дължина на Триградското ждрело е 2 км. Отвесни скали и венци бележещи входа на пещерите и пропастите оцветени в черно и кафяво, мъхове и сребристи лишей. Самотни борови дървета се издигат над недостъпните скали. атмосферата тук се променя с всеки следващ час. В ранните утрини докато подножията са още обсипани в мрак, денят се пробужда във височините на каменните гиганти. Многовековните изящно извити скали загубват страховитият си вид и се превръщат в завладяващ дворец от мраморна обвивка!
В подножието на отвесните скали лежи входа на така наречената пещера ‘ Дяволското Гърло’. Изкуствен тунел води посетителите да същинската част на пещерата. Първоначално само хладнината ви подсказва че сте под земята, но само след няколко стъпки надолу ще се докоснете до магията на подземният свят на пещерата. Най- голямата пещерна зала в региона, наречена още Бучащата зала поради грохота на един от най-големите подземни водопади на Балканите, водата на който се носи от Триградска река, ви завладява с чудната си мъгла причинена от подземният водопад. гледка запомняща се завинаги в съзнанието на търсача на силни усещания.
Обявено за национална природозащитна местност през 1962 г.
Местоположение: 62 км. западно от град Чепеларе, 26 км. южно от град Девин.
Триградското ждрело е с дължина 7 км. по високите 300 метрови скали вирее специфична калцивидна и ендемична флора: силивряк – Haberlea Rhodopensis, мурсалски / пирински чай – Sideritis Scardia. Фауната е също разнообразна. Тук може да се видят саклуласката, скални орли и соколи, гарванът гробар, пъстър и черен кълвач. Вековните гори се обитават от сърни и елени, вълци и мечки, глухари и бухали и още много най-разнообразни представители на фауната. Бистрите води на Трградската река се обитават от Балканската и Американската пъстърва. Източно от село Триград се намират красивите свлачишни Чайрски езера, чиито води са обитавани от Алпийският тритон, както и от шарановите риби. В Триградското ждрело се намира величественият карстов феномен “Дяволското гърло”. Тук се губят водите на река Триградска. Историята на проучването на “Дяволското гърло” е кратка. Първото проникване се извършва през 1962г. от българските алпинисти Николай Корчев и Елена Подарева. Посредством алпийски парапет те достигат до голямата зала и продължават още 100м. по течението на реката. Липсата на модерна алпийска техника осуетява по-нататъшното проникване. През 1967г. се прави повторно проникване в “Дявлослото гърло” се прави от чепеларски пещерняци и от спелеоклуб Студенец – 1966г. Групата е в състав Димитър Райчев, Стефан Иванов, Славейко Джубров и Маргарита Кирова. Те достигат почти до същото място до където е достигнал предишният екип.през 1969г. група пещерняци подготвяйки се за експедиция в Пиерсен Мартен провеждат тренировъчен лагер в “Дяволското гърло”, където достигат сифоните на пещерата. През 1970г. се провежда републиканска пещерна експедиция и се прави опит чрез леко водолазна техника да се преодолее сифонната част. Опитът по преодоляването завършва трагично в следствие на което загиват двамата леководолази от град Варна Сияна Люцканова и Евстатии Йовчев.
През 1981г. се прави повторни леко водолазни проучвания по преодоляването на сифонната част, които завършват с неуспех поради високата мътност на водата. Благоустрояването като обект на целите на туризма започва през 1971г. под инициативата на Димитър Райчев. От него е разработена специална програма за благоустрояването на Дяволското гърло и разположената в съседство да него Ягодинска пещера. Проучванията, картирането, Маркшайдерските снимки са изработени от чепеларските пещерняци и Маркшайдерите от Мин строй от град Мадан- Славчо Караев и Тодор Калфов. Посредством триста стъпала, изкуствени галерии туристите имат възможност да посетят този подземен феномен.

Автори: Георги Райчев и
Александра Глухчева
Снимки: Виолета Николова